Кръвопускането се използва от хилядолетия насам, за да подпомогне лечението на болести и за възстановяване на здравето. През 19 век, метода за извеждане на кръв от тялото процъфтява.
На снимката, двама средновековни лекари кръвопускат кръв от жена, докато трети е клекнал от дясно, държейки иригатор за клизма (clyster).
Кръвопускането се използва от древни времена, като метод за поддържането на баланса на четирите хумора. До двехилядната година вярата в четирите хумора започва да намаля, но кръвопускането запазва популярността си до ден днешен. Тъй, като операцията е груба процедура, много хора в миналото са търсели изцеление на болестите си в църквата. По стечение на обстоятелствата през 1163 г. църковния указ забранява на монаси и свещеници да практикуват кръвопускане, заклеймявайки го като сатанинска дейност.
Това е причината, с пускането на кръв да се заемат и специализират бръснарите. Те са изпълнявали множество функции в онези времена. Освен да прави прическа, бръснарят е можел да вади зъби, да извършва хирургическа операция по дребни рани, да ампутира крайници или да поставя медицински (кръвопиещи) пиявици. В периода 1100 г. - 1500 г. бръснарите се оформят, като фигури запознати с тънкостите и техниките на кръвопускане.
С изучаването на хирургията, се извършваше преход от бръснарите към опитните лекари, които да извършват кръвопускането. През 1800 г. популярността на метода кръвопускане достига своя връх. В много от случаите кръвопускането се е извършвало с пиявици. Кръвопиещата Пиявица се поставя на кожата, докато захапе и започне да пие кръв.
Пиявиците могат да се поставят на ануса и ректума за облекчаване на възпаления в коремната област като: хепатит, ентерит (възпаление на лигавицата на червата), пуерперална треска; към мукозната мембрана на носа, за облекчаване на хроничното кървене от носа, във влагалището за стимулиране на менструалния поток. Разработени са подробни методи за полагане на пиявици на почти всяка част от тялото. Например, когато се поставят пиявици в гърлото (на сливиците) или в носовата кухина, лекаря завързва кръвопиещата твар с въже, за да я извади лесно когато се напие с кръв. В края на 1700 година лечебните пиявици са били стока с твърде ниска цена. Въпреки това, 100 години по късно, поради растящата употреба на медицинските пиявици и недостига им, породен от свръхексплоатацията им довеждат до вдигане на цената им с 300%. Отглеждането на пиявици от пиявичните фермери и от лечебните заведения се превръща в процъфтяваща индустрия, като вноса на пиявици се увеличава многократно.
Според някои изследвания Франция е внесла около 42 милиона пиявици от типа " Хирудо Медисиналис - Hirudo Medicinalis ". Когато е имало недостиг на пиявици, са разработвали методи за разширяването на ползването на една пиявица а именно: потапяли са току що използвана пиявица в оцет или сол и тя моментално повръщала приетата кръв. По този начин ставала годна да се ползва отново още на следващия ден. В тези години са ползвали големи бройки пиявици - записите показват, че за един пациент, в интервал от няколко дена са поставяли понякога до 100 пиявици.
През 1870-те години кръвопускането все още е било толкова популярно сред хората, но докторите са започнали да убеждават болните да не го практикуват. През 2004 година пивиците са обявени за медицински продукт. Хирурзи, извършващи пластична и реконструктивна хирургия намират пиявиците ценни при репатриране и ампутация. С изучаването на Хирудина и свойствата му, медицинските пиявици намират все по широка употреба в съвременната медицина.
Източник: статията на английски
